Християнството днес

Християнството днес

Какво се случва с християнството днес, повече от две хиляди години след явяването на Божия Син в плът? Днес, в света на високите технологии, когато науката е издигната в култ, вярата в Бога като че ли става неуместна. Интересът към християнството в така наречения християнски свят на западната цивилизация намалява. Както се казва — Бог не е модерен.
Парадоксално, едновременно с активното възпитаване на хората в атеизъм от ранна възраст чрез цялостната образователна система, тече силен противоположен процес на засилващ се интерес в обществото към окултни практики и езически вярвания. Гадателки, хороскопи и извънземни шестват по така наречените мас медии и далеч не само жълтите. У нас Ванга почти е обявена за национална светиня.
В самите християнски среди се възраждат отдавна забравени ереси, свързани с езичеството и първоначалните учения на света. Както преди две хиляди години, в началото, така и сега християнското благовестие изглежда твърде глупаво за изтънчените умове. То е за простите, „душевните“, по-примитивни хора. А по-висшите, „духовните“, имат дълбоки познания в тайни учения. Под път и над път дълбоки тайни учения — във всяка вестникарска будка и във всяка книжарница.
И така, явно е, че има опит християнската вяра да бъде натикана в ъгъла и християнството да остане само изпразнени от съдържание ритуали и част от формата на различни празници за обикновените хора, а за управляващи и националисти — етикет за служебно ползване. Дотолкова изпразнен от съдържание етикет, че е в рамките на голямо изключение някой от управляващите да спомене упование в Бога, а в голямото си мнозинство те всички се отричат от Него с делата си. Празен от съдържание етикет е и за националистите, които със самото свързване на християнството с национална принадлежност всъщност действат като врагове на Христос, в Когото няма различие по народност, а всички са едно в Него.
Какво да кажем? Светът отново, както преди, отхвърля Спасителя, отново се прилепя за тъмнината и не иска да види светлината. В днешното време на горди хора, които както сами казват „вярват в себе си“ (и това не е шега, колкото и смешно да звучи), отново, както и в началото, са малко онези, които се смиряват като малки деца и приемат разпнатия Исус за свой Бог. И отново малцина са онези, които дават място на вярата дълбоко в себе си и преминават през „тясната врата“. И Исус Христос отново е същият, какъвто е бил. Както преди хиляди години, така и днес спасява и изцелява всеки, който Го призове, променя живота на всеки, който Го последва. Отново прави да проглеждат слепите и да познават истината.
Какво е истината? пита днешният свят, както преди хиляди години е попитал Пилат Понтийски.